четвъртък, 16 юни 2011 г.

Нащърбените нерви на работника

Прекрасен трудов следобед. Задуха в офиса, обтегнати колегиални отношения, шум...Типична работна среда за средностатистичеката българска фирма. Шефът – в кабинета си. Жужи ужасна досадна и нахална муха. Никой не иска да се заеме със задачата „очистване” на мухата. Мързи ги.А защо климатика наглетява допълнителна топлина...?
Работник 1 усърдно симулира работа – стои в ъгъла и зяпа в монитора. Засърбява го дясната вежда – почесва се. Работничка 2 също се почесва – мисли... Пак се почесва.
Закваква жаба – един от десетте служебни GSMи в помещението от 45кв.м. Дигиталното квакане е единствения намек за природен елемент в тази „вдъхновяваща” работна атмосфера.
Работничка 3 истерично търси телефон...няма...няма телефон... Всичките пет такива са неоткриваеми. Работни 4 говори вече повече от 45 минути по един от тези неоткриваемите телефони. Явно много интересен разговор, забелязва се лека приповдигнатост на духа (и на тона).
Лелеее, сирена за атака...
А, не било сирена – разпечатващото устройство, в центъра на стаята, заяви признаци на живот (все пак е 2м дълго). Сега, ей сегичка, започва да плюе продукция на интелектуалния труд на работник 5.
Работник 6 започва да цитира „Стани народе възродени и градинка ти си избери...”
Работничка 3 намери телефона и сега си прави кафе. Тя пие кафето си с аспартам – по-здравословно е, няма захар. Тя прави своето кафе на третата поредна кафе машина в офиса, все още здрава на 50% от своя капацитет.
Една повехнала роза стои до бюрото на работничка 7. Рожденния ден беше преди месец, розата е като хербарий. Поставена е под останалата коледна украса...самата Коледа беше преди 6 месеца, но пък остават 6 месеца до следващата Коледа.
В някой ъгъл на офиса се води спор...Незнайно за какво, незнайно от кого, но доста шумно!
До края на работния ден има точно цели 3 часа... 

вторник, 22 март 2011 г.

От хотелскaта ми стая на двадесет и осмия етаж, до скромната квартира на първия такъв

Слязох от самолета с убийствено главоболие. Защо ли не си останах вкъщи, на топло, в защитната прегръдка на мързела. За какъв дявол ми бе това разкарване, до таз ми „западноевропейска” страна?

* * *
Сън или реалност бе, все още не мога да осъзная. Високо над града, стоях в нощта пред хладното двойно стъкло. Светлини на град, който за пръв път посещавам, тишината на вечната уреденост, студени високи и осветени небостъргачи. И всичко, което чувствам е уют. Не самота, не изолираност, а приятно топло чувство за дом. 
Да живееш в небостъргач очевидно не било толкова лошо, колкото се опитват да ни втълпят...Не се почувствах изолирана и нещастна, самота не „вледени” моето сърце (особено след горещата вана). Не ми се виеше свят от височината, напротив, по-силно и реално не съм усещала пода под себе си.
Навярно, масата, или т.нар. всеобщото мнение,за да отрепе стремежите ни към високото, ни втълпява колко грозно и неприятно е да си над всички, колко аморално е да си в небесата – да се храниш, да спиш, да се забавляваш в тях. Сякаш не сме излезли въобще от епохата на социалистическата пропаганда – Ти, гражданино, я си стой на първия етаж, в олюпения апартамент, в сградата без асансьор! Ние се грижим за теб да благоденстваш. Ходи и се блъскай, работи, за да си платиш наема, но не забравяй да славословиш твоя шеф! Целувай ръка, когато взимаш заплата, поради величайшото му благоволение да ти я даде! Работи, за да си платиш тока, който е най-евтиния в Европа, за да си покриеш сметката за мобилния телефон, за да имаш някой друг лев за храната – по-добра и по-натурална от европейската. Капитализмът е твое право, правото на богатия. И както казва един колега „Абе я се радвай, че имаш кабелна телевизия!” . . .
С магическата стъклена кутия - асансьора, слязох двадесет и осем етаж надолу – на земята. Странно, не ме блъсна шумът от изнервените клаксони в задръстване, нито мръсотията и миризмата на улиците . . . Усмихнами се някакъв минувач (можеби заради 1-килограмовия фотоапарат, овисен на врата ми), а може и просто от учтивост . . . Обикалям цял ден, ходя, бродя и се чувствам човек, повече от всякога. Човек с идеи, желания, бъдеще, а това не е моят дом!

* * *
Навръщане времето бе страхотно. Високо над облаците от самолета виждах ясното синьо небе. Под мен всичко беше в неземно бял памук. Светлината ме заслепяваше, а аз се усмихвах. Усмихвах се на усещането да ЖИВЕЕШ. Желанието да заговоря непознат любезно и да му благодаря, ме човъркаше отвътре. Постепенно се гмурнахме в мекотата на памучното небе. Кацахме!

ТРЯССС!!!
У дома. Живея на първия етаж, под нашия апартамент е само мазето . . . Отвън някой нервно изсфири с гуми, камион на почистваща фирма събира боклука . . . Това не е моят дом. Това е фарсът наречен „НАШ ЖИВОТ”. Кого да заговоря и да му благодаря за това? Отивам на работа, работен ден е и трябва да си доработя. А предните две нощи . . . това е нечий сън, а аз съм героиня в него.
Приятелю, защо се събуди?

вторник, 8 март 2011 г.

Зюмбюл в целофан

8 март – един от най-оспорваните празници през последните 20 години. И все пак на всеки осми ден от месец март, мъжете се втурват да купуват цветя и да ги подаряват на колежките... А за благоверната вкъщи може и цял букет да докопат.
Не...не ме разбирайте погрешно! Не съм против празника на жената – напротив! Но даваме ли си сметка какво празнуваме?
За пример – скъпите ми колеги от мъжки пол, обявиха, че е редно да ги черпим – можело да ги заведем на китайски ресторант!!! Фарс!!!
Не, мили мои силно-полови индивиди – 8 март не е повод за песни, танци и гуляи на народите. Не е повод все народ да наопакова зюмбюлите в целофан (който естетически е изостанал в миналото столетие, хилядолетие и културно-демографската епоха на социализма  - целофана имам предвид). Повод е за повечето малчугани да се позабавляват и да сътворят малка картичка за мама – леко грозновата, но от сърце и да й напишат „Мамо, обичам те!”. Повод е за мъжете по света да осъзнаят, че в този мъжки свят (както се пее в една песен), така наречения „нежен” пол се бори против своята нежност, за да оцелее.
8 март е ден на равните права. Ако някой не желае да подарява цветя, нека не го прави. Ако този същия не желае да се обади на познатите си обични жени, нека замълчи.
Но аз ще поздравя всяка мила дама с думите „Честит празник!” и ще се възпротивя на порочната идея с черпнята! А какво ще направите вие – това е въпрос на свободна воля!



вторник, 22 февруари 2011 г.

Искрена изповед на един егоист

Защо вие - мои скъпи съседи, мислите че ме интересува това, че не можете да спите, когато купонът у нас е "на макс". Защо вие - мои скъпи колеги, жадувате заедно да поемем вината пред шефа и да забием виновно в пода, блуждаещите си по принцип, очи. Защо ли?
Аз съм егоист - един гордо изправен индивид, който не се срамува да заяви своята абсолютна неготовност да се жертва за чуждото благоденствие. Не желая да изказвам съгласие с вашето мнение само, заради общоприето благоприличие. Не желая да накърнявам собствените си идеали, заради добруването на колектива. Не желая да жертвам мечтите си само, за да работя за материализирането на нечии чужди.
Нямам нужда от вашето съгласие. Нямам нужда от вашето одобрение. Не, моля ви, не искам да се вслушвате в съветите ми - та аз не искам да ви давам такива.
Кой налага тази абсурдна идея да работим за общото благо, когато то е ефимерна лъжа. Защо заклеймяват всеки, който има смелост да стане и да заяви "АЗ", а хвалим всеки, позоваващ се на "НИЕ".
Не вярвам в установената йерархия на възрастта - защо да изпитвам блажено преклонение пред някого само на база възрастта - не чувствам недостойнство, заради липсата на опит и НЕ-натрупани житейски несгоди.
Моето мото е: "АЗ.Аз искам, аз зная, аз мога . . . АЗ.АЗ.АЗ"
Аз искам вие да сте като мен . . .
Аз зная, че вие ме осъждате . . .
Аз мога да живея с тази мисли . . .

петък, 18 февруари 2011 г.

Колко???

"КОЛКО???". . . Това е въпросът на нашето ежедневие.
Колко често го правите?
Колко пари получавате?
Колко деца имате?
Колко мощна кола карате?
Колко скъпа е дрехата, която си купихте?
Колко получи днес на изпитването по история? . . .
Защо все по-рядко чуваме "как" и "какво".
Как желаете да живеете?
Как прекара деня си?
Как мога да ти помогна?
Как си???
Или . . .
Какво можете да ми предложите?
Каква е вашата цел в живота?
Какво бъдеще ви очаква?
Какво ви е необходимо?
Тук посланието е кратко и ясно. Не са важни съдържанието и качеството,а важно е количеството. Защото НЕЩОТО може да е едно голямо Л . Й . О, но същественото е, че все пак е ГООООЛЯМО!!!

сряда, 16 февруари 2011 г.

Здравейте, моето име e М-Дж-оЙ ! ! !

   Здравейте, моето име e М-Дж-оЙ!!!
   И моля не ми казвайте „Ой“. Случайно минавам покрай вашата планета...доста странна планета...синя...Как може да е синя, като водата ви е прозрачна...А и небето ви е синьо?!?! А въздухът няма цвят – интересно! Та вие не го виждате, как знаете, че има въздух тогава? Тревата ви има цвят на печени моркови . . . Зелено!!! – това е цвета на тревата, така го наричате, да!
   Е, на моята планета това е цветът на печените моркови. „Как така ли?“ – нека ви разкажа за света, в който живея.
   Нашата планета е малка, но прекрасна. Като за начало, трябва да отбележа, че ако не беше оранжева нямаше как да бъде толкова прекрасна. Да – оранжева. Въздухът ни всъщност, е много бледа оранжева мъгла.Самият цвят е началото на щастието, та затова този, който е произвел нашие въздух, мъдро го е направил оранжев. Океаните са ни наситено цикламени. По принцип океанската вода е розова, но това се дължи на розовата бактерия, която живее там. Бактерията какво? – вие не искате да съжителствате с бактериi?!?!?  Та що за странно решение е това. Че как щяхме да имаме така прекрасно розови океани, ако бяхме натирили бактериите в миша, пардон, малка бактериална дупка?!?! Но нека продължа...
   Навсякъде по сушата растат пъстри цветя – почти като вашите, но си имаме и по-големи, а и да не забравя говорещите цветни гиганти, с които заедно строим селищата си – да, те са третата цветна раса и са много умни. Макар че съм вече на 127 години, когато разговарям с Лаванда - мой много близък приятел от цветната раса, се чувствам като малко дете, което нищо не знае за света. Ааааа.... да забравих да ви кажа. Гравитацията на нашата планета не е като при вас...тук сякаш нося малки планини в джобовете си. Затова живеем много дълго – аз съм някъде в късните си тийнейджърски години.  Баба например, тя е на 643 години и една от най-известните изследователи на открития космос. Сега пътешества някъде, много далеч и открива нова паралелна вселена. Та затова и аз реших да направя първото си пътешествие . . . и надявам се откритие.
   Сега, когато съм толкова далече от дома, така ми липсва. Разбирам колко неописуемо красив е. Облаците над океана са лилави, а над сушата бледо сини. Най-красиви са , когато се смесват – те всъщност не се смесват, а се преливат един в друг, тъй като те са плазмем флуид – това го знам от баба. По изгрев слънце небето става тъмно оранжево. И тъй като имаме 5 слънца и следователно 5 изгрева – най-често небето е оранжево. Затова и цялата ни планета изглежда оранжева. Освен в моментите, когато я “обелваме“. Така наричаме ежегодната смяна на видимата страна на атмосферата ни – Нова година...да!!!  като при вас . . . Е , да, вие не си обелвате атмосферата. Но да знаете, че това е много полезно действие – то предизвиква, червените мусони, които от своя страна подтикват розовата бактерия да се разнесе из целия океан и той да не загуби цвета си. Ако това не се случи, най-вероятно океанът ще стане кално безцветен...
   Но не ви разказах до край за обелването на атмосферата. Малко преди самия ден започваме да ходим по нея, за да свикнем със смяната. Товае все едно е да сме с надолу главата, но не съвсем, защото не падаме и не ни висят косите. Всичко, сякаш се обръща с главата надолу и после това е нашето естествено състояние. Небето започва да сияе в ярко златисто за няколко седмици - което не е точно да се каже, тъй като нашата седмица е от 10 дена, и се казва "демина". . . 
   А косата ми...чудно ви е защо косата ми свети. Тя е прозрачна - като вашия въздух, но по-чиста, направо искри. И когато всички цветове се смесят в нея - тя блести. Да моята е зеленикаво блестяща, но на майка ми е червеникаво блестяща, а на баба вече е почти цялата с цвят на печен корен - наситено оранжева...
   О....но аз много се забавих. Трябва да вървя, има още няколко планети да посетя. Все пак трябва да направя откритие...Странно, до вас има една червена планета. От тук малко прилича на домът ми . . . Но преди да си тръгна от вашата система, ще мина отново от тук и ще си поговопим пак. Беше ми много приятно!!! 
   ...Извинете ме, може ли да си взема бискита, за из път? Благодаря . . . много !!!

понеделник, 14 февруари 2011 г.

„ЗА” и „ПРОТИВ” колегите ?!?!?

Седя си на столчета в офиса, в края на деня и размишлявам над въпроса: искам ли да имам колеги или просто да съм един вълк единак в професионалния космос.
Хрупам солети и искрено се надявам да дразня със създавания шум, колегите около мен.
Днес определено не искам да имам колеги – дразни ме говора им, дразнят ме телефонните им разговори, дразнят ме безсмислените им диалози, музиката и филмчетата, които постоянно пускат от нета. Не ми харесва и спарената атмосфера, която се получава от бъркоча, получен от 14 компютъра и 14 души в едно помещение, и вентилация, която бълва миризма на нещо отдавна споминало се някъде в небитието.
Да се постигне единомислие по теми като: дали да са включени лампите или не, дали да си проветрим офиса или не, дали  да слушаме радио и кое да е то, или например на колко градуса да е нагласена температурата на климатика, е абсолютно не мислимо да се установи.

...Прах...хартия...препълнени кошчета за боклук...фонов шум от нечии разговори...
Не...не искам...Не...Не...едно протяжно истерично „НЕ”!
ОБАЧЕ....Ако няма колеги с кого ще си кажа две приказки през деня...Ще съм принудена да комуникирам само и единствено през скайп-чето, което милото, въпреки всичко, не е достатъчно . . . Сигурно ще си обядвам самичка и ще си водя самодостатъчен диалог със себе си. Ще си разказвам вицове наум, но ще се смея на глас.

Но какво всъщност са колегите – случайно попаднали хора на едно място, като съучениците. Никой не е длъжен да харесва всеки и да се сработи с всеки. И явно колегите са необходимото зло.
Така че има решение тип „златна среда” – искам си колегите , но категорично само някои от тях!!! И когато запърхам към моя перфектен офис в перфектоното бъдеще, ще викна само избрани . . . двама . . . или максимум трима....

петък, 11 февруари 2011 г.

За мързела и другите таланти

Един безспорен факт е, че малко хора могат наистина да си прекарват времето в „нищо-правене”. Да....
Да гледаш телевизия не е нищо-правене.
Да четеш книга не е нищо-правене.
Да съзерцаваш небето - също.
Защото в края на всеки от тези процеси винаги има някаква малка остатъчна нова информация в нашето съзнание. Която информация ще започне да се съединява с някоя друга по-стара такава, в мозъчетата ни и накрая ще родят нещо непознато до тогава за нашето „уж бездействащо” съзнание – избухнала мисъл.
И ето тук е тезата: ако сме достатъно надарени с мързел, ние не бихме имали никакъв, дори и минимален, подтик да правим нещо – полезно или безполезно. Така няма да се натоварваме с тоновете ненужна информация, която по един или друг начим поглъщаме. Следователно напълно целенасочено ще сме си дали почивка на „сивото вещество”. Ще сме „необременени”. А колко само книги са изписани за постигане на душевен и телесен релакс. Но дали е възможно всеки един от нас да го постигне. Не...
Може ли средностатистическия човек да нарисува безценен шедьовър с маслени бои, да композира незабравима симфония, да напише епохален роман . . . Не . . . не и ако няма талант за това. А може ли да се отдаде на изпразнено от мисли съзнание и да постигне, така бленуваното безпаметно спокойствие . . . ? Аз не мога . . .защото нямам таланта – талант за нищо-правене.
И както всеки талант, и мързела трябва да се подстрекава, да се развива, за да дава „плодове”, а именно – нищо-правенето. Защото в крайна сметка и нищо-правенето е ценно, най-малкото защото е рядко срещано и малко хора го могат.

сряда, 9 февруари 2011 г.

Новини - старини или . . .

Стоя у дома и реших да следя вечерните новини.
НОВИНА 1:
Роби Уилямс снима в България.
-          Двама водещи и един репортер са ангажирани цели 7-8 минути да ни запознаят с паметното събитие; българска поп-звезда изпява рефрен от песен с „екзалтирани“ фенове пред хотела, в който е настанен „звездата“;
НОВИНА 2:
Преброяването он-лайн се прекратява днес, от утре да очакваме преброители по домовете.
-          Въпреки че  2 720 000 души са се регистрирани в системата на НСИ, системата не се е претоварила.
-          Отново двама водещи, един репортер с включване на живо и репортаж от регионална телевизия ни разясняват приблизително 7мин. проблемите и спекулациите с преброяването, като става ясно, че измами вече са на лице.
Очевидно за днес това са били водещите новини в България, защото 14 от общо 42мин. Новинарска емисия са отделени за тези две теми. Следват още 14 ключови новини за деня:
НОВИНА 3:
Делото „Белмейски“ в решаваща фаза – времетраене около 4 минути.
НОВИНА 4:
Срещу правителството заваляха удари отляво и отдясно – опозициата в атака – времетраене близо 1 минута.
НОВИНА 5:
Хранителните стоки, продавани на ниски цени, може да не са безопасни;Проверка на хляба;Евтино=некачествено - времетраене около 2 минути.
НОВИНА 6:
До 10% глоба за търговските вериги ако се окажат в картелно споразумение – времетраене почти 6 минути.
НОВИНА 7:
До месец ще отпаднат клаузите за автоматично подновяване на договорите при мобилните оператори. - времетраене около 2 минути.
НОВИНА 8:
До спиране на парното в София няма да се стигне. Бонус за изрядните платци. - времетраене около 2 минути.
НОВИНА 9:
Цената на здравните услуги ще отбележи скок ако се вдигне минималната работна заплата. - времетраене около 2 минути.
НОВИНА 10:
Таванът на таксиметровите тарифи вече е факт. - времетраене около 1 минута.
НОВИНА 11:
Уникални кадри на обир в София. - времетраене около 30 секунди.
НОВИНА 12:
Любезен крадец е на път да се превърне в любимец на Америка. - времетраене около 30 секунди.
НОВИНА 13:
Скандалът около Берлускони с епизод в България. - времетраене около 2 минути.
НОВИНА 14:
Прокуратурата в Бургас спира представяне на стихосбирка на 23г авторка заради плагиатство. - времетраене около 1 минута.
НОВИНА 15:
Ден преди тегленето на джакпота от 7 млн. Лева – министрите  не играят ТОТО. - времетраене около 1 минута.
НОВИНА 16:
Синтия Никсън с трето дете. - времетраене около 30 секунди.
След една много елементарна калкулация излиза следното:
33% от ефирното новинарско време е заето от двете водещи новини в началото, които нямат никакво отношение към политическа или икономическта ситуация в страната;
11% - теми , касаещи правата на потребителите и на гражданите като цяло;
2% - политическа тематика;
12% - теми посветени на правораздаването в България;
7% - криминални теми;
7%- международни разни-разнообрази;
Останалите остават под названието „Други“.
Очевидно новинарите са изгубили апетита си за политически, икономически и социално насочени новини. А можеби ние трябва да гледаме развлекателни предавания, за да сме в час със съвремието ни, тъй като от Новините в някои медии не можем да получим адекватна информация. И просто да се обръщаме към алтернативни източници на информация, като започнем с Мрежата, защото там поне изобилието от теми е факт.