Седя си на столчета в офиса, в края на деня и размишлявам над въпроса: искам ли да имам колеги или просто да съм един вълк единак в професионалния космос.
Хрупам солети и искрено се надявам да дразня със създавания шум, колегите около мен.
Днес определено не искам да имам колеги – дразни ме говора им, дразнят ме телефонните им разговори, дразнят ме безсмислените им диалози, музиката и филмчетата, които постоянно пускат от нета. Не ми харесва и спарената атмосфера, която се получава от бъркоча, получен от 14 компютъра и 14 души в едно помещение, и вентилация, която бълва миризма на нещо отдавна споминало се някъде в небитието.
Да се постигне единомислие по теми като: дали да са включени лампите или не, дали да си проветрим офиса или не, дали да слушаме радио и кое да е то, или например на колко градуса да е нагласена температурата на климатика, е абсолютно не мислимо да се установи.
...Прах...хартия...препълнени кошчета за боклук...фонов шум от нечии разговори...
Не...не искам...Не...Не...едно протяжно истерично „НЕ”!
ОБАЧЕ....Ако няма колеги с кого ще си кажа две приказки през деня...Ще съм принудена да комуникирам само и единствено през скайп-чето, което милото, въпреки всичко, не е достатъчно . . . Сигурно ще си обядвам самичка и ще си водя самодостатъчен диалог със себе си. Ще си разказвам вицове наум, но ще се смея на глас.
Но какво всъщност са колегите – случайно попаднали хора на едно място, като съучениците. Никой не е длъжен да харесва всеки и да се сработи с всеки. И явно колегите са необходимото зло.
Така че има решение тип „златна среда” – искам си колегите , но категорично само някои от тях!!! И когато запърхам към моя перфектен офис в перфектоното бъдеще, ще викна само избрани . . . двама . . . или максимум трима....
Според мен, големият проблем се състои в това, че нашите работодатели са приели за нормално да настанят 16 човека на 3 кв.м. (заедно с компютрите, столовете, лошия им дъх, депресивните настроения, липсата на вечерен душ и т.н.). Смятам, че това е антихуманно! Но ако в някой хубав ден, някой добър работодател (!) реши да даде повече пространство на своите служители, а не само на себе си и на дясната си ръка (който е получил големия си офис, защото има уличаващи снимки на шефа с едрогърда блондинка), мисля, че нещата ще се нормализират... ;) И ще има world peace!
ОтговорИзтриванеДа-а-а...
ОтговорИзтриванеЧесто се чувствам по този начин и варианта, който успях да измисля за "неутрализиране" на "звука" на колегите ми е да си сложа слушалките и да пусна музиката на MAX...
Само дето и това се издържа до определено време.
Идиотският начин на общуване чрез Skype на хора в една и съща стая ... само и само да има някакъв нормален контакт (не говоря за груповите чатове...:( ... Това също ме побърква на моменти.
Истина е и другото - работа само с един или двама колеги в стая (не дай боже сам) също не е "здравословно" (още поввече ако ти се падне някой чешит).
Просто трябва да има някакви норми, които да се спазват от всички, а не тона да се "контролира" от най-агресивните и заинтересовани от собственото си забавление (независимо дали на другите им е до забавление).
Главният ни проблем е в това че сме "наемен персонал" (или нещо подобно, както беше квалификацирано в бланката за електронно преброяване...)