сряда, 16 февруари 2011 г.

Здравейте, моето име e М-Дж-оЙ ! ! !

   Здравейте, моето име e М-Дж-оЙ!!!
   И моля не ми казвайте „Ой“. Случайно минавам покрай вашата планета...доста странна планета...синя...Как може да е синя, като водата ви е прозрачна...А и небето ви е синьо?!?! А въздухът няма цвят – интересно! Та вие не го виждате, как знаете, че има въздух тогава? Тревата ви има цвят на печени моркови . . . Зелено!!! – това е цвета на тревата, така го наричате, да!
   Е, на моята планета това е цветът на печените моркови. „Как така ли?“ – нека ви разкажа за света, в който живея.
   Нашата планета е малка, но прекрасна. Като за начало, трябва да отбележа, че ако не беше оранжева нямаше как да бъде толкова прекрасна. Да – оранжева. Въздухът ни всъщност, е много бледа оранжева мъгла.Самият цвят е началото на щастието, та затова този, който е произвел нашие въздух, мъдро го е направил оранжев. Океаните са ни наситено цикламени. По принцип океанската вода е розова, но това се дължи на розовата бактерия, която живее там. Бактерията какво? – вие не искате да съжителствате с бактериi?!?!?  Та що за странно решение е това. Че как щяхме да имаме така прекрасно розови океани, ако бяхме натирили бактериите в миша, пардон, малка бактериална дупка?!?! Но нека продължа...
   Навсякъде по сушата растат пъстри цветя – почти като вашите, но си имаме и по-големи, а и да не забравя говорещите цветни гиганти, с които заедно строим селищата си – да, те са третата цветна раса и са много умни. Макар че съм вече на 127 години, когато разговарям с Лаванда - мой много близък приятел от цветната раса, се чувствам като малко дете, което нищо не знае за света. Ааааа.... да забравих да ви кажа. Гравитацията на нашата планета не е като при вас...тук сякаш нося малки планини в джобовете си. Затова живеем много дълго – аз съм някъде в късните си тийнейджърски години.  Баба например, тя е на 643 години и една от най-известните изследователи на открития космос. Сега пътешества някъде, много далеч и открива нова паралелна вселена. Та затова и аз реших да направя първото си пътешествие . . . и надявам се откритие.
   Сега, когато съм толкова далече от дома, така ми липсва. Разбирам колко неописуемо красив е. Облаците над океана са лилави, а над сушата бледо сини. Най-красиви са , когато се смесват – те всъщност не се смесват, а се преливат един в друг, тъй като те са плазмем флуид – това го знам от баба. По изгрев слънце небето става тъмно оранжево. И тъй като имаме 5 слънца и следователно 5 изгрева – най-често небето е оранжево. Затова и цялата ни планета изглежда оранжева. Освен в моментите, когато я “обелваме“. Така наричаме ежегодната смяна на видимата страна на атмосферата ни – Нова година...да!!!  като при вас . . . Е , да, вие не си обелвате атмосферата. Но да знаете, че това е много полезно действие – то предизвиква, червените мусони, които от своя страна подтикват розовата бактерия да се разнесе из целия океан и той да не загуби цвета си. Ако това не се случи, най-вероятно океанът ще стане кално безцветен...
   Но не ви разказах до край за обелването на атмосферата. Малко преди самия ден започваме да ходим по нея, за да свикнем със смяната. Товае все едно е да сме с надолу главата, но не съвсем, защото не падаме и не ни висят косите. Всичко, сякаш се обръща с главата надолу и после това е нашето естествено състояние. Небето започва да сияе в ярко златисто за няколко седмици - което не е точно да се каже, тъй като нашата седмица е от 10 дена, и се казва "демина". . . 
   А косата ми...чудно ви е защо косата ми свети. Тя е прозрачна - като вашия въздух, но по-чиста, направо искри. И когато всички цветове се смесят в нея - тя блести. Да моята е зеленикаво блестяща, но на майка ми е червеникаво блестяща, а на баба вече е почти цялата с цвят на печен корен - наситено оранжева...
   О....но аз много се забавих. Трябва да вървя, има още няколко планети да посетя. Все пак трябва да направя откритие...Странно, до вас има една червена планета. От тук малко прилича на домът ми . . . Но преди да си тръгна от вашата система, ще мина отново от тук и ще си поговопим пак. Беше ми много приятно!!! 
   ...Извинете ме, може ли да си взема бискита, за из път? Благодаря . . . много !!!

3 коментара:

  1. Ау, чакам покана за гости - искам на оранжевата планета! Изглежда вълшебна! И много държа да се запозная с Лаванда - в замянва ще те запозная с Лайка и Мента! ;) Поздрави от зелената планета!

    ОтговорИзтриване
  2. Не че нещо... , ама имате ли на вашата планета пхкави котета, които като ги подхвърляш сменят цвета си? Просто ми е интересно... При нас има - аз лично не съм ги виждала, но една моя приятелка си е играла една нощ с такова... ;))))

    ОтговорИзтриване
  3. Да, точно там се срещат тези котки. Те попринцип са бяло прозрачни, но когато скачат на високо стават до ярко цикламени. И да кажа, че са доста досадни!

    ОтговорИзтриване