Прекрасен трудов следобед. Задуха в офиса, обтегнати колегиални отношения, шум...Типична работна среда за средностатистичеката българска фирма. Шефът – в кабинета си. Жужи ужасна досадна и нахална муха. Никой не иска да се заеме със задачата „очистване” на мухата. Мързи ги.А защо климатика наглетява допълнителна топлина...?
Работник 1 усърдно симулира работа – стои в ъгъла и зяпа в монитора. Засърбява го дясната вежда – почесва се. Работничка 2 също се почесва – мисли... Пак се почесва.
Закваква жаба – един от десетте служебни GSMи в помещението от 45кв.м. Дигиталното квакане е единствения намек за природен елемент в тази „вдъхновяваща” работна атмосфера.
Работничка 3 истерично търси телефон...няма...няма телефон... Всичките пет такива са неоткриваеми. Работни 4 говори вече повече от 45 минути по един от тези неоткриваемите телефони. Явно много интересен разговор, забелязва се лека приповдигнатост на духа (и на тона).
Лелеее, сирена за атака...
А, не било сирена – разпечатващото устройство, в центъра на стаята, заяви признаци на живот (все пак е 2м дълго). Сега, ей сегичка, започва да плюе продукция на интелектуалния труд на работник 5.
Работник 6 започва да цитира „Стани народе възродени и градинка ти си избери...”
Работничка 3 намери телефона и сега си прави кафе. Тя пие кафето си с аспартам – по-здравословно е, няма захар. Тя прави своето кафе на третата поредна кафе машина в офиса, все още здрава на 50% от своя капацитет.
Една повехнала роза стои до бюрото на работничка 7. Рожденния ден беше преди месец, розата е като хербарий. Поставена е под останалата коледна украса...самата Коледа беше преди 6 месеца, но пък остават 6 месеца до следващата Коледа.
В някой ъгъл на офиса се води спор...Незнайно за какво, незнайно от кого, но доста шумно!
До края на работния ден има точно цели 3 часа...
