Нащърбените нерви на работника

Прекрасен трудов следобед. Задуха в офиса, обтегнати колегиални отношения, шум...Типична работна среда за средностатистичеката българска фирма. Шефът – в кабинета си. Жужи ужасна досадна и нахална муха. Никой не иска да се заеме със задачата „очистване” на мухата. Мързи ги.А защо климатика наглетява допълнителна топлина...?

Работник 1 усърдно симулира работа – стои в ъгъла и зяпа в монитора. Засърбява го дясната вежда – почесва се. Работничка 2 също се почесва – мисли... Пак се почесва.

Закваква жаба – един от десетте служебни GSMи в помещението от 45кв.м. Дигиталното квакане е единствения намек за природен елемент в тази „вдъхновяваща” работна атмосфера.

Работничка 3 истерично търси телефон...няма...няма телефон... Всичките пет такива са неоткриваеми. Работни 4 говори вече повече от 45 минути по един от тези неоткриваемите телефони. Явно много интересен разговор, забелязва се лека приповдигнатост на духа (и на тона).

Лелеее, сирена за атака...

А, не било сирена – разпечатващото устройство, в центъра на стаята, заяви признаци на живот (все пак е 2м дълго). Сега, ей сегичка, започва да плюе продукция на интелектуалния труд на работник 5.

Работник 6 започва да цитира „Стани народе възродени и градинка ти си избери...”

Работничка 3 намери телефона и сега си прави кафе. Тя пие кафето си с аспартам – по-здравословно е, няма захар. Тя прави своето кафе на третата поредна кафе машина в офиса, все още здрава на 50% от своя капацитет.

Една повехнала роза стои до бюрото на работничка 7. Рожденния ден беше преди месец, розата е като хербарий. Поставена е под останалата коледна украса...самата Коледа беше преди 6 месеца, но пък остават 6 месеца до следващата Коледа.

В някой ъгъл на офиса се води спор...Незнайно за какво, незнайно от кого, но доста шумно!

До края на работния ден има точно цели 3 часа... 

От хотелскaта ми стая на двадесет и осмия етаж, до скромната квартира на първия такъв

Слязох от самолета с убийствено главоболие. Защо ли не си останах вкъщи, на топло, в защитната прегръдка на мързела. За какъв дявол ми бе това разкарване, до таз ми „западноевропейска” страна?

* * *

Сън или реалност бе, все още не мога да осъзная. Високо над града, стоях в нощта пред хладното двойно стъкло. Светлини на град, който за пръв път посещавам, тишината на вечната уреденост, студени високи и осветени небостъргачи. И всичко, което чувствам е уют. Не самота, не изолираност, а приятно топло чувство за дом. 

Да живееш в небостъргач очевидно не било толкова лошо, колкото се опитват да ни втълпят...Не се почувствах изолирана и нещастна, самота не „вледени” моето сърце (особено след горещата вана). Не ми се виеше свят от височината, напротив, по-силно и реално не съм усещала пода под себе си.

Навярно, масата, или т.нар. всеобщото мнение,за да отрепе стремежите ни към високото, ни втълпява колко грозно и неприятно е да си над всички, колко аморално е да си в небесата – да се храниш, да спиш, да се забавляваш в тях. Сякаш не сме излезли въобще от епохата на социалистическата пропаганда – Ти, гражданино, я си стой на първия етаж, в олюпения апартамент, в сградата без асансьор! Ние се грижим за теб да благоденстваш. Ходи и се блъскай, работи, за да си платиш наема, но не забравяй да славословиш твоя шеф! Целувай ръка, когато взимаш заплата, поради величайшото му благоволение да ти я даде! Работи, за да си платиш тока, който е най-евтиния в Европа, за да си покриеш сметката за мобилния телефон, за да имаш някой друг лев за храната – по-добра и по-натурална от европейската. Капитализмът е твое право, правото на богатия. И както казва един колега „Абе я се радвай, че имаш кабелна телевизия!” . . .

С магическата стъклена кутия - асансьора, слязох двадесет и осем етаж надолу – на земята. Странно, не ме блъсна шумът от изнервените клаксони в задръстване, нито мръсотията и миризмата на улиците . . . Усмихнами се някакъв минувач (можеби заради 1-килограмовия фотоапарат, овисен на врата ми), а може и просто от учтивост . . . Обикалям цял ден, ходя, бродя и се чувствам човек, повече от всякога. Човек с идеи, желания, бъдеще, а това не е моят дом!

* * *

Навръщане времето бе страхотно. Високо над облаците от самолета виждах ясното синьо небе. Под мен всичко беше в неземно бял памук. Светлината ме заслепяваше, а аз се усмихвах. Усмихвах се на усещането да ЖИВЕЕШ. Желанието да заговоря непознат любезно и да му благодаря, ме човъркаше отвътре. Постепенно се гмурнахме в мекотата на памучното небе. Кацахме!

ТРЯССС!!!

У дома. Живея на първия етаж, под нашия апартамент е само мазето . . . Отвън някой нервно изсфири с гуми, камион на почистваща фирма събира боклука . . . Това не е моят дом. Това е фарсът наречен „НАШ ЖИВОТ”. Кого да заговоря и да му благодаря за това? Отивам на работа, работен ден е и трябва да си доработя. А предните две нощи . . . това е нечий сън, а аз съм героиня в него.

Приятелю, защо се събуди?

Зюмбюл в целофан

8 март – един от най-оспорваните празници през последните 20 години. И все пак на всеки осми ден от месец март, мъжете се втурват да купуват цветя и да ги подаряват на колежките... А за благоверната вкъщи може и цял букет да докопат.
Не...не ме разбирайте погрешно! Не съм против празника на жената – напротив! Но даваме ли си сметка какво празнуваме?
За пример – скъпите ми колеги от мъжки пол, обявиха, че е редно да ги черпим – можело да ги заведем на китайски ресторант!!! Фарс!!!
Не, мили мои силно-полови индивиди – 8 март не е повод за песни, танци и гуляи на народите. Не е повод все народ да наопакова зюмбюлите в целофан (който естетически е изостанал в миналото столетие, хилядолетие и културно-демографската епоха на социализма  - целофана имам предвид). Повод е за повечето малчугани да се позабавляват и да сътворят малка картичка за мама – леко грозновата, но от сърце и да й напишат „Мамо, обичам те!”. Повод е за мъжете по света да осъзнаят, че в този мъжки свят (както се пее в една песен), така наречения „нежен” пол се бори против своята нежност, за да оцелее.
8 март е ден на равните права. Ако някой не желае да подарява цветя, нека не го прави. Ако този същия не желае да се обади на познатите си обични жени, нека замълчи.
Но аз ще поздравя всяка мила дама с думите „Честит празник!” и ще се възпротивя на порочната идея с черпнята! А какво ще направите вие – това е въпрос на свободна воля!

Колко???

"КОЛКО???". . . Това е въпросът на нашето ежедневие.
Колко често го правите?
Колко пари получавате?
Колко деца имате?
Колко мощна кола карате?
Колко скъпа е дрехата, която си купихте?
Колко получи днес на изпитването по история? . . .
Защо все по-рядко чуваме "как" и "какво".
Как желаете да живеете?
Как прекара деня си?
Как мога да ти помогна?
Как си???
Или . . .
Какво можете да ми предложите?
Каква е вашата цел в живота?
Какво бъдеще ви очаква?
Какво ви е необходимо?
Тук посланието е кратко и ясно. Не са важни съдържанието и качеството,а важно е количеството. Защото НЕЩОТО може да е едно голямо Л . Й . О, но същественото е, че все пак е ГООООЛЯМО!!!

За мързела и другите таланти

Един безспорен факт е, че малко хора могат наистина да си прекарват времето в „нищо-правене”. Да....

Да гледаш телевизия не е нищо-правене.

Да четеш книга не е нищо-правене.

Да съзерцаваш небето - също.

Защото в края на всеки от тези процеси винаги има някаква малка остатъчна нова информация в нашето съзнание. Която информация ще започне да се съединява с някоя друга по-стара такава, в мозъчетата ни и накрая ще родят нещо непознато до тогава за нашето „уж бездействащо” съзнание – избухнала мисъл.

И ето тук е тезата: ако сме достатъно надарени с мързел, ние не бихме имали никакъв, дори и минимален, подтик да правим нещо – полезно или безполезно. Така няма да се натоварваме с тоновете ненужна информация, която по един или друг начим поглъщаме. Следователно напълно целенасочено ще сме си дали почивка на „сивото вещество”. Ще сме „необременени”. А колко само книги са изписани за постигане на душевен и телесен релакс. Но дали е възможно всеки един от нас да го постигне. Не...

Може ли средностатистическия човек да нарисува безценен шедьовър с маслени бои, да композира незабравима симфония, да напише епохален роман . . . Не . . . не и ако няма талант за това. А може ли да се отдаде на изпразнено от мисли съзнание и да постигне, така бленуваното безпаметно спокойствие . . . ? Аз не мога . . .защото нямам таланта – талант за нищо-правене.

И както всеки талант, и мързела трябва да се подстрекава, да се развива, за да дава „плодове”, а именно – нищо-правенето. Защото в крайна сметка и нищо-правенето е ценно, най-малкото защото е рядко срещано и малко хора го могат.

Новини - старини или . . .

Стоя у дома и реших да следя вечерните новини.

НОВИНА 1:

Роби Уилямс снима в България.

-          Двама водещи и един репортер са ангажирани цели 7-8 минути да ни запознаят с паметното събитие; българска поп-звезда изпява рефрен от песен с „екзалтирани“ фенове пред хотела, в който е настанен „звездата“;

НОВИНА 2:

Преброяването он-лайн се прекратява днес, от утре да очакваме преброители по домовете.

-          Въпреки че  2 720 000 души са се регистрирани в системата на НСИ, системата не се е претоварила.

-          Отново двама водещи, един репортер с включване на живо и репортаж от регионална телевизия ни разясняват приблизително 7мин. проблемите и спекулациите с преброяването, като става ясно, че измами вече са на лице.

Очевидно за днес това са били водещите новини в България, защото 14 от общо 42мин. Новинарска емисия са отделени за тези две теми. Следват още 14 ключови новини за деня:

НОВИНА 3:

Делото „Белмейски“ в решаваща фаза – времетраене около 4 минути.

НОВИНА 4:

Срещу правителството заваляха удари отляво и отдясно – опозициата в атака – времетраене близо 1 минута.

НОВИНА 5:

Хранителните стоки, продавани на ниски цени, може да не са безопасни;Проверка на хляба;Евтино=некачествено - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 6:

До 10% глоба за търговските вериги ако се окажат в картелно споразумение – времетраене почти 6 минути.

НОВИНА 7:

До месец ще отпаднат клаузите за автоматично подновяване на договорите при мобилните оператори. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 8:

До спиране на парното в София няма да се стигне. Бонус за изрядните платци. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 9:

Цената на здравните услуги ще отбележи скок ако се вдигне минималната работна заплата. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 10:

Таванът на таксиметровите тарифи вече е факт. - времетраене около 1 минута.

НОВИНА 11:

Уникални кадри на обир в София. - времетраене около 30 секунди.

НОВИНА 12:

Любезен крадец е на път да се превърне в любимец на Америка. - времетраене около 30 секунди.

НОВИНА 13:

Скандалът около Берлускони с епизод в България. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 14:

Прокуратурата в Бургас спира представяне на стихосбирка на 23г авторка заради плагиатство. - времетраене около 1 минута.

НОВИНА 15:

Ден преди тегленето на джакпота от 7 млн. Лева – министрите  не играят ТОТО. - времетраене около 1 минута.

НОВИНА 16:

Синтия Никсън с трето дете. - времетраене около 30 секунди.

След една много елементарна калкулация излиза следното:

33% от ефирното новинарско време е заето от двете водещи новини в началото, които нямат никакво отношение към политическа или икономическта ситуация в страната;

11% - теми , касаещи правата на потребителите и на гражданите като цяло;

2% - политическа тематика;

12% - теми посветени на правораздаването в България;

7% - криминални теми;

7%- международни разни-разнообрази;

Останалите остават под названието „Други“.

Очевидно новинарите са изгубили апетита си за политически, икономически и социално насочени новини. А можеби ние трябва да гледаме развлекателни предавания, за да сме в час със съвремието ни, тъй като от Новините в някои медии не можем да получим адекватна информация. И просто да се обръщаме към алтернативни източници на информация, като започнем с Мрежата, защото там поне изобилието от теми е факт.