Искрена изповед на един егоист

Защо вие - мои скъпи съседи, мислите че ме интересува това, че не можете да спите, когато купонът у нас е "на макс". Защо вие - мои скъпи колеги, жадувате заедно да поемем вината пред шефа и да забием виновно в пода, блуждаещите си по принцип, очи. Защо ли?
Аз съм егоист - един гордо изправен индивид, който не се срамува да заяви своята абсолютна неготовност да се жертва за чуждото благоденствие. Не желая да изказвам съгласие с вашето мнение само, заради общоприето благоприличие. Не желая да накърнявам собствените си идеали, заради добруването на колектива. Не желая да жертвам мечтите си само, за да работя за материализирането на нечии чужди.
Нямам нужда от вашето съгласие. Нямам нужда от вашето одобрение. Не, моля ви, не искам да се вслушвате в съветите ми - та аз не искам да ви давам такива.

Кой налага тази абсурдна идея да работим за общото благо, когато то е ефимерна лъжа. Защо заклеймяват всеки, който има смелост да стане и да заяви "АЗ", а хвалим всеки, позоваващ се на "НИЕ".

Не вярвам в установената йерархия на възрастта - защо да изпитвам блажено преклонение пред някого само на база възрастта - не чувствам недостойнство, заради липсата на опит и НЕ-натрупани житейски несгоди.
Моето мото е: "АЗ.Аз искам, аз зная, аз мога . . . АЗ.АЗ.АЗ"
Аз искам вие да сте като мен . . .
Аз зная, че вие ме осъждате . . .
Аз мога да живея с тази мисли . . .

Колко???

"КОЛКО???". . . Това е въпросът на нашето ежедневие.
Колко често го правите?
Колко пари получавате?
Колко деца имате?
Колко мощна кола карате?
Колко скъпа е дрехата, която си купихте?
Колко получи днес на изпитването по история? . . .
Защо все по-рядко чуваме "как" и "какво".
Как желаете да живеете?
Как прекара деня си?
Как мога да ти помогна?
Как си???
Или . . .
Какво можете да ми предложите?
Каква е вашата цел в живота?
Какво бъдеще ви очаква?
Какво ви е необходимо?
Тук посланието е кратко и ясно. Не са важни съдържанието и качеството,а важно е количеството. Защото НЕЩОТО може да е едно голямо Л . Й . О, но същественото е, че все пак е ГООООЛЯМО!!!

Здравейте, моето име e М-Дж-оЙ ! ! !

   Здравейте, моето име e М-Дж-оЙ!!!
   И моля не ми казвайте „Ой“. Случайно минавам покрай вашата планета...доста странна планета...синя...Как може да е синя, като водата ви е прозрачна...А и небето ви е синьо?!?! А въздухът няма цвят – интересно! Та вие не го виждате, как знаете, че има въздух тогава? Тревата ви има цвят на печени моркови . . . Зелено!!! – това е цвета на тревата, така го наричате, да!

   Е, на моята планета това е цветът на печените моркови. „Как така ли?“ – нека ви разкажа за света, в който живея.

   Нашата планета е малка, но прекрасна. Като за начало, трябва да отбележа, че ако не беше оранжева нямаше как да бъде толкова прекрасна. Да – оранжева. Въздухът ни всъщност, е много бледа оранжева мъгла.Самият цвят е началото на щастието, та затова този, който е произвел нашие въздух, мъдро го е направил оранжев. Океаните са ни наситено цикламени. По принцип океанската вода е розова, но това се дължи на розовата бактерия, която живее там. Бактерията какво? – вие не искате да съжителствате с бактериi?!?!?  Та що за странно решение е това. Че как щяхме да имаме така прекрасно розови океани, ако бяхме натирили бактериите в миша, пардон, малка бактериална дупка?!?! Но нека продължа...

   Навсякъде по сушата растат пъстри цветя – почти като вашите, но си имаме и по-големи, а и да не забравя говорещите цветни гиганти, с които заедно строим селищата си – да, те са третата цветна раса и са много умни. Макар че съм вече на 127 години, когато разговарям с Лаванда - мой много близък приятел от цветната раса, се чувствам като малко дете, което нищо не знае за света. Ааааа.... да забравих да ви кажа. Гравитацията на нашата планета не е като при вас...тук сякаш нося малки планини в джобовете си. Затова живеем много дълго – аз съм някъде в късните си тийнейджърски години.  Баба например, тя е на 643 години и една от най-известните изследователи на открития космос. Сега пътешества някъде, много далеч и открива нова паралелна вселена. Та затова и аз реших да направя първото си пътешествие . . . и надявам се откритие.

   Сега, когато съм толкова далече от дома, така ми липсва. Разбирам колко неописуемо красив е. Облаците над океана са лилави, а над сушата бледо сини. Най-красиви са , когато се смесват – те всъщност не се смесват, а се преливат един в друг, тъй като те са плазмем флуид – това го знам от баба. По изгрев слънце небето става тъмно оранжево. И тъй като имаме 5 слънца и следователно 5 изгрева – най-често небето е оранжево. Затова и цялата ни планета изглежда оранжева. Освен в моментите, когато я “обелваме“. Така наричаме ежегодната смяна на видимата страна на атмосферата ни – Нова година...да!!!  като при вас . . . Е , да, вие не си обелвате атмосферата. Но да знаете, че това е много полезно действие – то предизвиква, червените мусони, които от своя страна подтикват розовата бактерия да се разнесе из целия океан и той да не загуби цвета си. Ако това не се случи, най-вероятно океанът ще стане кално безцветен...

   Но не ви разказах до край за обелването на атмосферата. Малко преди самия ден започваме да ходим по нея, за да свикнем със смяната. Товае все едно е да сме с надолу главата, но не съвсем, защото не падаме и не ни висят косите. Всичко, сякаш се обръща с главата надолу и после това е нашето естествено състояние. Небето започва да сияе в ярко златисто за няколко седмици - което не е точно да се каже, тъй като нашата седмица е от 10 дена, и се казва "демина". . . 

   А косата ми...чудно ви е защо косата ми свети. Тя е прозрачна - като вашия въздух, но по-чиста, направо искри. И когато всички цветове се смесят в нея - тя блести. Да моята е зеленикаво блестяща, но на майка ми е червеникаво блестяща, а на баба вече е почти цялата с цвят на печен корен - наситено оранжева...

   О....но аз много се забавих. Трябва да вървя, има още няколко планети да посетя. Все пак трябва да направя откритие...Странно, до вас има една червена планета. От тук малко прилича на домът ми . . . Но преди да си тръгна от вашата система, ще мина отново от тук и ще си поговопим пак. Беше ми много приятно!!! 

   ...Извинете ме, може ли да си взема бискита, за из път? Благодаря . . . много !!!

„ЗА” и „ПРОТИВ” колегите ?!?!?

Седя си на столчета в офиса, в края на деня и размишлявам над въпроса: искам ли да имам колеги или просто да съм един вълк единак в професионалния космос.

Хрупам солети и искрено се надявам да дразня със създавания шум, колегите около мен.

Днес определено не искам да имам колеги – дразни ме говора им, дразнят ме телефонните им разговори, дразнят ме безсмислените им диалози, музиката и филмчетата, които постоянно пускат от нета. Не ми харесва и спарената атмосфера, която се получава от бъркоча, получен от 14 компютъра и 14 души в едно помещение, и вентилация, която бълва миризма на нещо отдавна споминало се някъде в небитието.

Да се постигне единомислие по теми като: дали да са включени лампите или не, дали да си проветрим офиса или не, дали  да слушаме радио и кое да е то, или например на колко градуса да е нагласена температурата на климатика, е абсолютно не мислимо да се установи.

...Прах...хартия...препълнени кошчета за боклук...фонов шум от нечии разговори...

Не...не искам...Не...Не...едно протяжно истерично „НЕ”!

ОБАЧЕ....Ако няма колеги с кого ще си кажа две приказки през деня...Ще съм принудена да комуникирам само и единствено през скайп-чето, което милото, въпреки всичко, не е достатъчно . . . Сигурно ще си обядвам самичка и ще си водя самодостатъчен диалог със себе си. Ще си разказвам вицове наум, но ще се смея на глас.

Но какво всъщност са колегите – случайно попаднали хора на едно място, като съучениците. Никой не е длъжен да харесва всеки и да се сработи с всеки. И явно колегите са необходимото зло.

Така че има решение тип „златна среда” – искам си колегите , но категорично само някои от тях!!! И когато запърхам към моя перфектен офис в перфектоното бъдеще, ще викна само избрани . . . двама . . . или максимум трима....

За мързела и другите таланти

Един безспорен факт е, че малко хора могат наистина да си прекарват времето в „нищо-правене”. Да....

Да гледаш телевизия не е нищо-правене.

Да четеш книга не е нищо-правене.

Да съзерцаваш небето - също.

Защото в края на всеки от тези процеси винаги има някаква малка остатъчна нова информация в нашето съзнание. Която информация ще започне да се съединява с някоя друга по-стара такава, в мозъчетата ни и накрая ще родят нещо непознато до тогава за нашето „уж бездействащо” съзнание – избухнала мисъл.

И ето тук е тезата: ако сме достатъно надарени с мързел, ние не бихме имали никакъв, дори и минимален, подтик да правим нещо – полезно или безполезно. Така няма да се натоварваме с тоновете ненужна информация, която по един или друг начим поглъщаме. Следователно напълно целенасочено ще сме си дали почивка на „сивото вещество”. Ще сме „необременени”. А колко само книги са изписани за постигане на душевен и телесен релакс. Но дали е възможно всеки един от нас да го постигне. Не...

Може ли средностатистическия човек да нарисува безценен шедьовър с маслени бои, да композира незабравима симфония, да напише епохален роман . . . Не . . . не и ако няма талант за това. А може ли да се отдаде на изпразнено от мисли съзнание и да постигне, така бленуваното безпаметно спокойствие . . . ? Аз не мога . . .защото нямам таланта – талант за нищо-правене.

И както всеки талант, и мързела трябва да се подстрекава, да се развива, за да дава „плодове”, а именно – нищо-правенето. Защото в крайна сметка и нищо-правенето е ценно, най-малкото защото е рядко срещано и малко хора го могат.

Новини - старини или . . .

Стоя у дома и реших да следя вечерните новини.

НОВИНА 1:

Роби Уилямс снима в България.

-          Двама водещи и един репортер са ангажирани цели 7-8 минути да ни запознаят с паметното събитие; българска поп-звезда изпява рефрен от песен с „екзалтирани“ фенове пред хотела, в който е настанен „звездата“;

НОВИНА 2:

Преброяването он-лайн се прекратява днес, от утре да очакваме преброители по домовете.

-          Въпреки че  2 720 000 души са се регистрирани в системата на НСИ, системата не се е претоварила.

-          Отново двама водещи, един репортер с включване на живо и репортаж от регионална телевизия ни разясняват приблизително 7мин. проблемите и спекулациите с преброяването, като става ясно, че измами вече са на лице.

Очевидно за днес това са били водещите новини в България, защото 14 от общо 42мин. Новинарска емисия са отделени за тези две теми. Следват още 14 ключови новини за деня:

НОВИНА 3:

Делото „Белмейски“ в решаваща фаза – времетраене около 4 минути.

НОВИНА 4:

Срещу правителството заваляха удари отляво и отдясно – опозициата в атака – времетраене близо 1 минута.

НОВИНА 5:

Хранителните стоки, продавани на ниски цени, може да не са безопасни;Проверка на хляба;Евтино=некачествено - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 6:

До 10% глоба за търговските вериги ако се окажат в картелно споразумение – времетраене почти 6 минути.

НОВИНА 7:

До месец ще отпаднат клаузите за автоматично подновяване на договорите при мобилните оператори. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 8:

До спиране на парното в София няма да се стигне. Бонус за изрядните платци. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 9:

Цената на здравните услуги ще отбележи скок ако се вдигне минималната работна заплата. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 10:

Таванът на таксиметровите тарифи вече е факт. - времетраене около 1 минута.

НОВИНА 11:

Уникални кадри на обир в София. - времетраене около 30 секунди.

НОВИНА 12:

Любезен крадец е на път да се превърне в любимец на Америка. - времетраене около 30 секунди.

НОВИНА 13:

Скандалът около Берлускони с епизод в България. - времетраене около 2 минути.

НОВИНА 14:

Прокуратурата в Бургас спира представяне на стихосбирка на 23г авторка заради плагиатство. - времетраене около 1 минута.

НОВИНА 15:

Ден преди тегленето на джакпота от 7 млн. Лева – министрите  не играят ТОТО. - времетраене около 1 минута.

НОВИНА 16:

Синтия Никсън с трето дете. - времетраене около 30 секунди.

След една много елементарна калкулация излиза следното:

33% от ефирното новинарско време е заето от двете водещи новини в началото, които нямат никакво отношение към политическа или икономическта ситуация в страната;

11% - теми , касаещи правата на потребителите и на гражданите като цяло;

2% - политическа тематика;

12% - теми посветени на правораздаването в България;

7% - криминални теми;

7%- международни разни-разнообрази;

Останалите остават под названието „Други“.

Очевидно новинарите са изгубили апетита си за политически, икономически и социално насочени новини. А можеби ние трябва да гледаме развлекателни предавания, за да сме в час със съвремието ни, тъй като от Новините в някои медии не можем да получим адекватна информация. И просто да се обръщаме към алтернативни източници на информация, като започнем с Мрежата, защото там поне изобилието от теми е факт.