Искрена изповед на един егоист

Защо вие - мои скъпи съседи, мислите че ме интересува това, че не можете да спите, когато купонът у нас е "на макс". Защо вие - мои скъпи колеги, жадувате заедно да поемем вината пред шефа и да забием виновно в пода, блуждаещите си по принцип, очи. Защо ли?
Аз съм егоист - един гордо изправен индивид, който не се срамува да заяви своята абсолютна неготовност да се жертва за чуждото благоденствие. Не желая да изказвам съгласие с вашето мнение само, заради общоприето благоприличие. Не желая да накърнявам собствените си идеали, заради добруването на колектива. Не желая да жертвам мечтите си само, за да работя за материализирането на нечии чужди.
Нямам нужда от вашето съгласие. Нямам нужда от вашето одобрение. Не, моля ви, не искам да се вслушвате в съветите ми - та аз не искам да ви давам такива.

Кой налага тази абсурдна идея да работим за общото благо, когато то е ефимерна лъжа. Защо заклеймяват всеки, който има смелост да стане и да заяви "АЗ", а хвалим всеки, позоваващ се на "НИЕ".

Не вярвам в установената йерархия на възрастта - защо да изпитвам блажено преклонение пред някого само на база възрастта - не чувствам недостойнство, заради липсата на опит и НЕ-натрупани житейски несгоди.
Моето мото е: "АЗ.Аз искам, аз зная, аз мога . . . АЗ.АЗ.АЗ"
Аз искам вие да сте като мен . . .
Аз зная, че вие ме осъждате . . .
Аз мога да живея с тази мисли . . .