Един безспорен факт е, че малко хора могат наистина да си прекарват времето в „нищо-правене”. Да....
Да гледаш телевизия не е нищо-правене.
Да четеш книга не е нищо-правене.
Да съзерцаваш небето - също.
Защото в края на всеки от тези процеси винаги има някаква малка остатъчна нова информация в нашето съзнание. Която информация ще започне да се съединява с някоя друга по-стара такава, в мозъчетата ни и накрая ще родят нещо непознато до тогава за нашето „уж бездействащо” съзнание – избухнала мисъл.
И ето тук е тезата: ако сме достатъно надарени с мързел, ние не бихме имали никакъв, дори и минимален, подтик да правим нещо – полезно или безполезно. Така няма да се натоварваме с тоновете ненужна информация, която по един или друг начим поглъщаме. Следователно напълно целенасочено ще сме си дали почивка на „сивото вещество”. Ще сме „необременени”. А колко само книги са изписани за постигане на душевен и телесен релакс. Но дали е възможно всеки един от нас да го постигне. Не...
Може ли средностатистическия човек да нарисува безценен шедьовър с маслени бои, да композира незабравима симфония, да напише епохален роман . . . Не . . . не и ако няма талант за това. А може ли да се отдаде на изпразнено от мисли съзнание и да постигне, така бленуваното безпаметно спокойствие . . . ? Аз не мога . . .защото нямам таланта – талант за нищо-правене.
И както всеки талант, и мързела трябва да се подстрекава, да се развива, за да дава „плодове”, а именно – нищо-правенето. Защото в крайна сметка и нищо-правенето е ценно, най-малкото защото е рядко срещано и малко хора го могат.
Нищо-правенето е тема, която ме вълнува от години. За съжаление и аз не мога да се похваля с подобен талант. Опитах веднъж, но резултатът беше лека форма на депресия. Това само доказа, че нямам необходимите данни за подобно занимание. Истинският нищо-правяч прави нищо и след това се чувства обогатен от него, макар да не е. Хвала на тези, които го умеят...
ОтговорИзтриване